100 ГОДИНИ ПРОСВЕТНО ДЕЛО В С. СЕВАР
Назад във времето ,преди повече от сто години, се връщаме за да търсим началото на просветното дело в село Севар. Сведенията са малко и откъслечни. Ще ви запозная с кратък материал ,които открихме в Държавна агенция „Архиви“
„Джеферлерското първоначално народно училище функционира от 1919 година. Не са се вписвали досега промени които са ставали през течението на учебните години по причина на липса на летописна книга. Първите занятия учебно от откриването на училището са водени в неудобното и неотговарящо на изискванията условия в частно здание на Шишо Стоянов от учителката Гуна Петкова, родом от гр. Казанлък.
През учебната 1920-1921 г. бива назначен за учител на първоначалното училище Стефан Проданов от гр. Разград. От заемането на поста ,негова първа грижа бе да обзаведе училищната архива, доколкото съществуваше.И второ-да заработи за създаване на училищните фондове, без които училището не може да съществува за дълго.
През учителстването му се оправдаха усилията, които той направи за училището, със създаването на недвижими училищни имоти от 360 декара земя /училищни ниви/,които редовно се отдават на експлоатация и приходът от тях се използва за училищни нужди.
През учителстването на същия стана и постройката на жилището за учителя, което сега се използва за водене на учебни занятия.
През учебната 1924-1925 г. по инициативата на учениците при Джеферлерското първоначално училище през коледните празници дадоха забава ,от приходите на която купиха футболна топка, която подариха на училището.“-край на цитата
През следващите години училището продължава да се развива и броят на учениците се увеличава.
По спомени на Борис Бойчев и Мехмед Нурединов сградата на тогавашното българско училище се е намирала на мястото на сегашното училище, до църквата и кладенеца.Състояла се е от две стаи за ученици, стая за почивка на учителите и складово помещение за дърва за отопление. В двете стаи са учели по две отделения-в едната първо и второ отделение и в другата трето и четвърто отделение.
В с.Севар се преселват българи-бежанци от Добруджа след Първата световна война. Те са оземлени и настанени в селото, което остава първото до румънската граница. Те основават през 1919 г. българското училище. С годините българите се замогват и през 1939 г. си построяват нова сграда на училището, която е в добруджанската махала на високо. Оттам се вижда границата с Румъния и земите им останали в Румъния. Училището е бяла, двуетажна, каменна постройка. Там учениците учат до 1959 година, когато турското и българското училище се сливат в ОУ „Н. Й. Вапцаров“. През септември 1962г. се открива новата сграда на сегашното училище и учениците се преместват там. Старата сграда е детска градина до построяването на нова детска градина през 70-те години. От 1980 г. сградата на българското училище е цех на завод „Елпром“ Кубрат, като сградата и мястото са дарени на завода. Цехът се закрива след 1990 г. и сградата ,изоставена, постепенно се събаря
Земите на българското училище, около 360 декара са били събрани от дарения в началото.
Давани са под наем на селяните да ги обработват и с тези пари се е издържало училището.
През 1946 г. земите са одържавени, а държавата поема издръжката на училището. След 1990 г. земите са върнати и сега са собственост на ОУ „Н. Й. Вапцаров“ заедно със земите на турското училище, общо 690 дка.
По време на Тутраканската битка край селото е имало лазарет за ранени войници. Един от ранените е починал и го погребали в старите гробища . Направили му паметна плоча. През трийсетте години войници от граничната застава ,начело с един офицер, са правили парад на Архангелова задушница на поляната, където сега е спортната зала, ученици поднасяли цветя на гроба на незнайния воин.
Не знаем имената на директорите на българското училище. След изселването на българите от селото през 60-те и 70-те години на миналия век няма кой да ни ги каже, трябва да се търси в архивите.
Директори на турското училище за кратко време са били Мурад Ферадов /после станал известен адвокат в Кубрат/, Джефер Хасанов и др. При обединението на двете училища през 1959г. директор е Хасан X. Юмуков. Той е най-дългогодишният директор на училището: чак до 1985г. Има го на снимките при откриването на новата сграда през септември 1962г.
След него за по-дълго или по-кратко време директори на училището са били Супхи Рамаданов, Хасан Солак, Абибе Меддин , Зюмбюл Хасанова и Таджинур Османова.
По сведения от Хюсеин Мерданов /дългогодишен кмет на Севар/ начало на турското училище е поставено през 1903 г. Това твърди и Мехмед Нурединов. Тази година се споменава в записки на Хюсеин Мерданов, но нямаме точни документи и архиви. Турското училище може да е било и по-старо, било е към джамията и се е ръководело от джамийско настоятелство. За това
имаме протоколи и архивни документи след 1920 година. Училището е имало дарени земи, настоятелството ги дава под наем на селяните и с парите плащат на учители. Настоятелството назначава и освобождава учителите. В джамийското настоятелство са влизали авторитетни хора от Севар. През 1922 г. председател на настоятелството е бил Мердан Ахмед Небоолу, а членове Сали Мердан Кедиков и Хасан Чапанов. През 1923 г. председател на настоятелството е Хасан X. Юмуков, членове -Адил Х. Варналиев и Махмуд Д. Исмаилов.
Турското училище дълги години се е помещавало в сграда на мястото на къщата на Хасан Мюрведов на ул. „Шар планина“. Имало е две класни стаи и един склад за дърва. През 1959 г. турското училище „Назъм Хикмет“ и българското училище „Кирил и Методий“ се сливат по решение отгоре и става ОУ“Н. Й. Вапцаров“.
Тогава започва строежа на новата сграда по инициатива на кмета Хюсеин Мерданов и през 1962 г. се открива новата сграда, за което говорят снимките. Хюсеин Мерданов като кмет има най- много заслуги за строежа на новата сграда на училището. Тогава е построена спортната зала ,новата сграда на кметството , островчето на езерото и читалищната сграда. Той докарва в Севар авторитетни и способни учители от Дулово, Търговище, Разград и други райони. Нивото се вдига, всички младежи и девойки тръгват да учат. Това съвпада и с политиката на държавата да има кадри във всички сфери с образование от турското малцинство. За това през 50-те и 60-те години Севар дава много кадри с висше образование.
Презз80-те години в училището се формира силен педагогически екип с директор Хасан Юмуков,а после Супхи Рамаданов. Много са заслужилите учители – Осман Шабанов, Мюслюм Мехмедов, Хасан Солак, Реджеб Ибишев, Здравка Вълчева, Осман Велиев-дружинен р-л,
Хасан Кючюков, Гюлвер Диляверова, Нух Мерданов, Али Реджебов, Хасан Абдулов, Шекюр Касимов, Хюсеин Ахмедов, Зюмбюл Хасанова, Гюлназ Кедикова, Ниязи Изетов и др. Тоса са все хора с авторитет, утвърден и учители и общественици. Този Период завършва с „възродителния процес“ и изселването в Турция през лятото на 1989 г.
В Кубрат и Разград са работили в образованието утвърдени наши учители: Ахмед Мерданов, Гюлбие Мерданова, Илмие Ибрахимова, Гюлтен Мусова, Муртаза Кедиков, Бедиха Солакова, Ганка Йорданова, НухЯщаров Кедиков.
Поетът Хасан Карахюсеинов е завършил основно образование в нашето училище. Имаме много кадри с висше образование, реализирали се извън Севар, даже и в Турция.
През годините в севарското училище са учили и завършили основно образование стотици ученици. След това са продължили своето образование и сега са успели лекари, инженери, учители.
Това е историята ,която успяхме да открием и съберем. Сигурно сме пропуснали много хора и подробности, но за всичко не достигна времето.
В съвременния свят на бързи и динамични промени и образованието се променя и развива с бързи темпове. Ние, настоящите учители в основно училище Севар, се стремим да отговорим на новите предизвикателства на времето и да оправдаем доверието на обществото, родителите и учениците ,за да продължим и в бъдеще успешно просветното дело в с.Севар.
И защото народът е казал: -Без наука няма сполука Благодаря за вниманието